Казват, че надеждата крепи човека. Че тя е последния пристан на заглъхващото сърце. Че тя умира последна, че тя е всичко. Надеждата е пътят към спасението, пътят към успеха. Тя дава сила да се бориш за целите си, побутва съзнанието ти, кара го да се стреми, да продължава да изкачва върховете, колкото и уморено да се чувства от дългия път и от непрестанните разочарования, които като огромни канари на пътя ти го препречват и ти трябва със сетни сили да ги изкачиш, за да поемеш още по-нататък. И ако се питам и се моля, и се надявам, може би надеждата, че нещо по-добро би могло да се случи, ще ме подтикне... и ще успея.

Очакването... и две врати отпред. Едната от тях е заключена, аз още не знам коя от двете. През която и да мина, която и да се окаже моя път - така е писано, така ще бъде. И все пак едната врата, единия път е по-примамлив от другия. В главата ми изникват цветни картини на красиви вероятности за бъдещето, вдъхвам сладкия аромат на успеха... само ако... ако...

Бъдещето е странно нещо. Пътеките му се извиват, пресичат се на невидими за простото око кръстовища, чертаят.

...Пресегнах се и дръпнах струните на китарата. После още веднъж.

Седейки, потънала в размисли, ми хрумна тази светла мисъл - че може би всички тревоги са напразни. И човек не трябва да тъжи, а да се радва, като че всички негови планове ще станат реалност. Тази същата светла мисъл разкри пред погледа ми възможно най-доброто развитие на нещата, на моите планове. А най-хубавото от всичко е, че това най-добро развитие на нещата все пак е възможно.

Може би наистина надеждата е най-истинското спасение...

Много е добро нещо, когато имаш надежда, т.е. надяваш се нещо да се случи, нещо, което е добро за теб и според теб....и това не е лошо, но аз ще ти препоръчам Вярата, тя е по-доброто, според мен.
Вярвай и ще се случи!
Искай и ще ти се даде!
Исус даваше и помагаше, но преди това се взираше в очите на човека, виждаше вярата му и го благославяше, не според надеждата му, а според вярата му!
Така каза и на Марта: " Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава? "
Така, че вярвай на този Бог, за Когото няма нищо невъзможно и ще видиш Неговата Слава - т. е - благословенията в живота си!
Бъди щастлива!:)*

Вярата... хората, които ме познават по-добре, знаят, че вярата е едно от основните ми упования - било то в Бог или в мен самата, или в хората около мен, или в идеалите... каквото и да е. За вярата ще има друг постинг в друго време.
Тя и надеждата са взаимосвързани, поне според мен. А двете заедно в душата на човека са най-голямата сила.
Нали затова се моля...
:))

Вярата, заедно с любовта е движещата сила на целият ни вътрешен свят, и на всичките ни действия, и постъпки, относно заобикалящият ни свят. Тя е ключът към истински стойностните и ценни неща. Но, не вярата в Слънцето, в Космоса, във високите технологии, в силата на парите или в силата на властта и други такива измислени неща.
Истински скъпоценна, оживотворяваща и спасителна е вярата в Бог.
Вярата в Него е мощно оръжие, което мобилизира всичките ни сили за борба с трудностите и изпитанията, пред който сме изправени.
Ако, нямаме вяра...умира и надеждата.
Но всъщност, ето ти линк, ако имаш желание погледни го.

http://slavei.blog.bg/viewpost.php?id=21202

Спокойна нощ, Силви!:)*

Сигурно си права.. но аз не обичам надеждата.. мисля, че вече си го забелязала в постингите ми.. Но повечето хора се крепят на тази надежда, дано и на теб помогне!

За вярата.. Славей, извинявай, но не съм съгласна. Признавам - не съм толкова набожна. Не че съм атеист, просто не се осланям на тази вяра.. Предпочитам да вярвам в хората.. защото те са до мен в трудните моменти, те ми помагат физически и морално.. Вярвам в майка си, в този човек най-силно вярвам! И не ме разочарова! Вярвам и в силата си, че ще преборя и тази трудност, че отново ще продължа да живея, така, както смята за правилно. Това е за мен вярата... Но всеки я открива по различен начин, в различни неща. Не е важно къде ще я концентрираме, а да я има!

Усмихнат ден :)

Много добре даже, независимо от това, че съществува тотално разминаване във възгледите ни! И това е съвсем в реда на нещата, ние сме съвършенно различни хора, но истината е, в разговор, никога да не забравяме следната Истина: " Пътят на човека в собствените му очи е прав! "
Проумеем ли тази Истина, общуването става много приятно и с лекота!

Усмихнато и със завладяващи емоции лято ти пожелавам!:)))

И на теб, Силви много любов и вълшебни изживявания!:)))