Не е ли вярно това, че прекарваме сравнително голяма част от живота си в търсенето на истината?
Не е ли вярно, че същата тази истина твърде рядко я намираме?
Къде е истината?
Коя е тя?

Понякога се оказва, че две взаимно изключващи се неща са истина едновременно. "Това е" и "това не е" са противоположни едно на друго и все пак важат с еднаква сила за една и съща ситуация.

Защо?

Защото един човек казва едното, а друг човек казва другото. Но и двамата са в известна степен прави... Да, за едно и също нещо. Оксиморон?

Или просто различни гледни точки?

Всичко щеше да е много по-лесно ако редът беше въведен. Ако имаше точно установени правила в моралния кодекс за това кое е правилно и кое не е. И не говоря за конституцията и законите.... сами знаем въпреки тях колко правни въпроси възникват - респективно и откъде адвокатите изкарват парите си.

Но моралът е нещо много по-сложно. Демокрацията налага свободи на мисленето, които позволяват на хората да живеят по каквито си правила искат с едно-единствено ограничение - да не вредят на другите (предимно физически).

От сложността на морала комбинирана с уникалността на човешките същества произхожда сложността на ситуацията. И защо истината е различна, а не една и само една.

***

Или може би просто ние сме все още твърде големи идиоти, недорасли деца, за да можем да проумеем, че нещата рядко стоят само по един-единствен начин. Може би биха били такива, ако само един човек правеше грешката и носеше вината. Но не е така... нали?

Толерантност... Това му е цаката. Истината има различни лица. Но все пак, колкото и правила да следваме, не бива да забравяме едно:
Ние сме хора. Хората имат чувства. А чувствата трябва да се уважават.

Сега ще ида и ще дам прегръдка на един човек - и дано той я приеме.

Наистина ситуацията е изключително сложна.Дори се съмнявам, че е възможно да бъде анализирана и разбрана изобщо.

За мен истината е някъде там, по средата на двете мнения, златната среда.
А защо търсим истината.. и аз не знам, може би, защото в повечето хора е заложено желанието да постъпят правилно, а за да го направят, трябва да знаят истината!

Браво, хубав постинг! :):)

Аз пък си мисля, че истината винаги е само една. Не може да има две истини, както и не може да има човек две лица. Можеш да си я преиначаваш, да я оправдаваш, да я въртиш, да я разтягаш, да се мъчиш да я наденеш върху собствените си представи, но тя си остава само една. Ако някога на някой му се удаде възможността да надскочи собствения си егоизъм, няма начин да не я разбере. Но още не съм срещала такъв човек.

Виж, нашето разбиране за истината винаги търпи развитие. Било напред, било назад. Не знам защо не ни е дадено да виждаме същината на нещата. Може би за да не се възгордеем чрезмерно :) Един и същ факт можем да разбираме по различни начини в различно време от своя живот. Всичките ни разбирания могат да бъдат различни. Но фактът си остава един и същ. Променяме се ние, не той. Така и с истината. Учим се да я постигаме и... рядко успяваме. Може и да греша в тези си разсъждения. Не знам. Но така мисля, поне засега :)

И моралът не може да бъде двояко разбиран. Веднъж така, друг път иначе. Не може днес да отричаш една лъжа, а утре сам да я изричаш, успокоявайки се с каквото и да било. Лъжата си е лъжа, с каквито и думи да я наричаш. Както и всяко действие, което е свързано с нея по какъвто и да било начин, също не води до нищо добро.