Често на хората им се налага да правят избори. Избор за това какво да облекат на сутринта, дали да изядат целият шоколад или само половината, дали да отстояват позицията си пред по-силен от тях, дали да се извинят или да държат на гордостта си, каква професия да изберат за бъдещето си...

Неведнъж се изправяме пред ситуацията от класически тип: това, което е правилно да направя, и това, което е по-лесно да направя.
И изборът е винаги труден.
Един избор по правило е труден. Защото означава, че се отказваш от едно нещо, за да дадеш приоритет на друго. И въпросът не е в това, което искаш да имаш, а в това с чия загуба би се примирил по-лесно.
Още по-често изборът засяга собствените ни чувства. Нобходимостта да се откажем от нещо, което обичаме, което желаем и което ни е нужно. Знаеш, че много ще боли, ако вземеш "правилното" решение, и в един такъв момент другият вариант изглежда толкова по-примамлив, толкова по-приемлив... Нали трябва да сме щастливи, нали това е най-важното, нещото, което всички желаят....

Да се откажеш... някои хора се отказват от наркотици, цигари, алкохол. Други хора се отказват от личности в техния живот, които само ги нараняват. Трети хора... трети хора избират да не се откажат от себе си.
Все трудни решения.
И толкова допуснати грешки... защото сме попаднали в този капан - на чувствата, емоциите и желанията си.

***

И все пак всичко е въпрос на лична преценка. Това, което аз правя, засяга само мен. Защо аз правя "грешния" избор? Може би защото имам надежда за нещо, което само аз си знам.
Ако един ден взема друго решение... значи, че надеждата е умряла.